- Какъв е вашият сексуален живот? - Като приказка. - Значи чудесен! - Значи...имало едно време...

Хахаха

Sent from my SM-G935F using Tapatalk

Въпрос към Радио Ереван: – Кое може да бъде по-противно от това да намериш червей в ябълката? – Да намериш половин червей…

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" – скапах се!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на двигателя, съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Тази вечер ще ходя на ресторант, но ми куца етикецията!
- Мобилният телефон, от коя страна на чинията се слага, отляво или отдясно?

Аптека. На щанда стои стар, опитен аптекар и обяснява на младия си колега, как трябва да отгатва желанията на клиентите. Идва първият клиент. Аптекарят гледа мъж на средна възраст, подпухнали очи, измъчена физиономия:
- Здравейте господине, заповядайте вашият аналгин!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва втори клиент, измъчена физиономия силно зачервени и леко сълзящи очи:
- Здравейте господине, заповядайте вашите капки за очи!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва младо момиче, леко уморен външен вид и кисела физиономия.
- Здравейте госпожице, заповядайте хемороидални свещички!
- Какви свещички? Аз такова... за тампони...
Аптекарят, бързо разменя свещичките с тампони, и обръщайки се към младия си колега:
- Еее, айде, айде, обърках се с 2 сантиметра, голяма работа...

Клиент се оплаква:
– Плъхове, котки, мъртви гълъби в ресторант "Трите лъва".
Отговарят му:
– Господине, какво сте очаквали лъвове ли да намерите?

Оженила се мома за много грозен мъж и целият и род се отрекъл от нея. Семейството живеело в мир и сговор, но скоро мъжът се споминал. На погребението дошла само малката сестра на булката. Като видяла колко много плаче кака и, започнала да я успокоява:
- У, како, стига си ревала за този грозник! Ще си намериш по-хубав...
А вдовицата плаче неутешимо и нарежда:
- Сестро, сестро, вдигни палтото, виж...
Малката сестра повдигнала палтото и заревала по-силно от кака си:
- Како, како, не можа ли ти да умреш, ма, какооо?

Изпратено от моят HUAWEI VNS-L21 с помощта на Tapatalk

— Изнесете тоя симулант! — каза Бауце, когато установи, че човекът е умрял.

Цитат от романа, в който всяко второ изречение е виц

Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония. Часът почва и тя казва:
– Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал „свобода или смърт“?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
– Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
– Много добре, Сузуки.
– А кой е казал „Държавата е народът и като такъв никога не може да умре“?
Сузуки става:
– Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
– Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
– Да им го начукам на японците!
– Кой каза това? – изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
– Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982г. Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
– Да го духаш!
Учителката, извън кожата си:
– Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
– Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква:
– Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
– Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директорът:
– Да го е*а! Никога не съм виждал такъв хаос!
Сузуки е готов:
– Делио Роси, Герена ,София, август 2017

Т'ва ме напика!

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Да се посмеем малко

Фотоонанизм

Много е добро.

Nimi, това е толково яко, че аз се обидих на лична основа поне на пет- шест позиции

Sent from my SGP521 using Tapatalk

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Жена казва на мъжа си:
– Ще ми купиш ли вибратор?
– Защо?
– Ами просто да опитам, вече съм на толкова години, а не съм ползвала.
– Е, добре..
– А за теб изкуствена… вaгина!
– Ама за какво ми е?
– Ами да има! Например, аз ако съм изморена…имаш вариант!
– Аха, а ако и двамата сме уморени, натискаме копчетата и те се чукaт тихичко, а ние сладко си спинкаме с теб…

Изпратено от моят WAS-LX1 с помощта на Tapatalk

Неизбежното нашествие на роботите ще направи жалката несъвършена човешка раса излишна - на път сме и скоро ще стане!

На един се разболяла жена му и постъпила в болница. След няколко дни той звъни в отделението и пита хирурга:
– Как мина операцията?
През това време става преплитане на линиите и връзката на мъжът се прехвърля на друг телефон, където техник от автосервиз говори с клиент за ремонта на колата му:
– Ние и сменихме задницата…
– Задницата?!? Вие сте се побъркали! Тя си имаше много хубава задница!
– Дайте да не спорим! Нейната задница беше толкова износена, че нямаше начин да бъде възстановена. Очевидно са я ползвали без ваше знание и са я блъскали по камънаци и храсталаци. Има много драскотини по долната част. Буферите бяха увиснали и хлабави. Затегнахме ги. Системата за захранване също оправихме.
Очевидно тя плюскала много масло, ние направихме така, че да плюска по-малко.
– За това благодаря. Но по отношение на задницата – това е просто наглост!
– Дайте да не спорим. Набихме и втулка, разширихме я до нормален размер и постигнахме по-плътно прилягане. Всеки от нас я опита по веднъж. Отначало тя се държеше необуздано – силно подхвърляше, но после го даде равномерно. Утре ще я изпробваме във ваше присъствие, а после може да си я вземете за лично ползване…

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Девойката:
- !
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- ?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ?!
Опашката:
- ?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм...!! Следващия!

Баси расистите - разсърдиха горкото момиче! Ще ги питам ако някой се окаже сред опашка от жени и се опитва да купи, да речем, вибратор

П.с. Това беше случайно хрумване, но от него можем да съчиним нов виц и да го пуснем вирусно по мрежите

Далеч по реално е превръзки или тампони да трябва да се купят на щерката.....

Изпратено от Tapatalk