Заснето с телефона на 30.04.2017 в хотел "Мелник", гр. Мелник

Сила на волята: - Да видиш в папката 15 непрочетени съобщения и 20 известия, да изключиш компютъра и да легнеш да спиш!

Високият казал: – Аз съм най-висок! Дебелият казал: – Аз съм най-дебел! Красивият: – Аз съм най-красив! Глупавият: – Аз най-глупав! Умният: – Аз съм най-умен! Българинът казал: – И аз.

- Какъв е вашият сексуален живот? - Като приказка. - Значи чудесен! - Значи...имало едно време...

Хахаха

Sent from my SM-G935F using Tapatalk

Въпрос към Радио Ереван: – Кое може да бъде по-противно от това да намериш червей в ябълката? – Да намериш половин червей…

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" – скапах се!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на двигателя, съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Тази вечер ще ходя на ресторант, но ми куца етикецията!
- Мобилният телефон, от коя страна на чинията се слага, отляво или отдясно?

Аптека. На щанда стои стар, опитен аптекар и обяснява на младия си колега, как трябва да отгатва желанията на клиентите. Идва първият клиент. Аптекарят гледа мъж на средна възраст, подпухнали очи, измъчена физиономия:
- Здравейте господине, заповядайте вашият аналгин!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва втори клиент, измъчена физиономия силно зачервени и леко сълзящи очи:
- Здравейте господине, заповядайте вашите капки за очи!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва младо момиче, леко уморен външен вид и кисела физиономия.
- Здравейте госпожице, заповядайте хемороидални свещички!
- Какви свещички? Аз такова... за тампони...
Аптекарят, бързо разменя свещичките с тампони, и обръщайки се към младия си колега:
- Еее, айде, айде, обърках се с 2 сантиметра, голяма работа...

Клиент се оплаква:
– Плъхове, котки, мъртви гълъби в ресторант "Трите лъва".
Отговарят му:
– Господине, какво сте очаквали лъвове ли да намерите?

Не съм си чела хороскопа от години. Кой знай колко хубави неща са ми се случили, а аз дори не знам!

Оженила се мома за много грозен мъж и целият и род се отрекъл от нея. Семейството живеело в мир и сговор, но скоро мъжът се споминал. На погребението дошла само малката сестра на булката. Като видяла колко много плаче кака и, започнала да я успокоява:
- У, како, стига си ревала за този грозник! Ще си намериш по-хубав...
А вдовицата плаче неутешимо и нарежда:
- Сестро, сестро, вдигни палтото, виж...
Малката сестра повдигнала палтото и заревала по-силно от кака си:
- Како, како, не можа ли ти да умреш, ма, какооо?

Изпратено от моят HUAWEI VNS-L21 с помощта на Tapatalk

— Изнесете тоя симулант! — каза Бауце, когато установи, че човекът е умрял.

Цитат от романа, в който всяко второ изречение е виц

Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония. Часът почва и тя казва:
– Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал „свобода или смърт“?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
– Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
– Много добре, Сузуки.
– А кой е казал „Държавата е народът и като такъв никога не може да умре“?
Сузуки става:
– Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
– Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
– Да им го начукам на японците!
– Кой каза това? – изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
– Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982г. Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
– Да го духаш!
Учителката, извън кожата си:
– Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
– Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква:
– Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
– Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директорът:
– Да го е*а! Никога не съм виждал такъв хаос!
Сузуки е готов:
– Делио Роси, Герена ,София, август 2017

Т'ва ме напика!

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Да се посмеем малко

Фотоонанизм

Много е добро.

Nimi, това е толково яко, че аз се обидих на лична основа поне на пет- шест позиции

Женска народна мъдрост гласи: - "Богат - грозен няма!"

Sent from my SGP521 using Tapatalk

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

Жена казва на мъжа си:
– Ще ми купиш ли вибратор?
– Защо?
– Ами просто да опитам, вече съм на толкова години, а не съм ползвала.
– Е, добре..
– А за теб изкуствена… вaгина!
– Ама за какво ми е?
– Ами да има! Например, аз ако съм изморена…имаш вариант!
– Аха, а ако и двамата сме уморени, натискаме копчетата и те се чукaт тихичко, а ние сладко си спинкаме с теб…

Изпратено от моят WAS-LX1 с помощта на Tapatalk