Бройката на депутатите, според мен, е най-малката болка. От една страна масите си представят тая точка като 'по-малко търтеи ще ядат народни пари', т.е. икономии в полза на по-нуждаещи се групи население или общонародни каузи. Истината е, че при все яките им заплати, луксозни коли и други 'екстри' - депутатите са незначителна част в мащабите на общите разходи, та дори да им удвоят броя - 'с мед да ги храниш', няма да фалира държавата от разхода. По-важно е
какво правят срещу това заплащане, а то зависи от способности и добросъвестност. Оттам -
качеството на депутатите е приоритет
над количеството и други точки в рферендума дават шанс за по-добрия им подбор.
От друга страна (още на тема бройката) - популистката теза за 'по-малко хрантутници' може да налива вода в мелниците на някои хитри сили, които по този начин да 'монополизират' властта с по-малко и по-непълно представителство на териториите и електората. Сега сме 'независими' (нищо не зависи от нас), а със само 50 'елитни' избраници много избиратели ще останат напъло непредставени. Парадоксално, но такъв популизъм (намаляване бройките) води до анти-демокрация, ще управлват някакви дето НЕ представляват народа
Та - каквото и да каже Конституционният Съд - дай Боже да се състои допитването до народа и от него да излезе нещо добро.
