ombre написа:
ПС-не знаех,че идваш от Оли.Интересно ми е от микро направо на фф,какво ти е усещането при толкова различни сензори?Аз например напук на всички разбирания,харесвам микро с-мите,а обективите им са на превъзходно качество.

За Олимпус мога много да разкажа, в същност първия ми фотоапарат беше един олимпус е-520, който беше още ДСЛР, после за кратко имах Пентакс К-5, беше супер! Но ми беше голям....и тогава купих първия безогледален Олимпус Пен някакъв си, ама наистина първият им модел на безогледална камера, помня само че беше кафяв! Набързо си поръчах обектив панасоник 20мм 1.7, което на фф е 40мм и от тогава свикнах камерата винаги да е с мен

През годините смених 3 модела, последният ми беше е-м1 мк2, който продадох юли 2018 и си подарих за рождения си ден Сонито. Имах почти всички обективи на олимпус, а също така няколко на панасоник, единствено последните им обективи, които са фикс супер светли не купих, а вместо това просто смених системата.
От сегашна гледна точка, която разбира се е абсолютно субективна, мога да кажа, че олимпуса е много-много добра камера! Обективите са адски добри, не са толкова скъпи и всичко е леко и компактно. Но бокето се постига по-сложно, а аз се бях зациклила именно на това - да направя страхотно боке. Това рефлектира върху снимките ми - постоянно снимах единични обекти, исках да ги обособя по определен начин и т.н. Едва след като взех Сонито и видях, как едва ли не от нищото се получава боке, едва тогава открих колко е готино например да се снима с широкоъгълен обектив сгради, улици или затворени помещения. Другото, което мога да кажа е, че по мое скромно мнение снимките с олимпуса са по-плоски, докато фф дава дълбочина и обем на снимките. Не мога да го докажа точно в момента, подозирам, че може изобщо да не бъда разбрана, но за мен е така

Да, при олимпуса всичко е точно, чисто, ясно, кристално на снимката, но при фф снимката е жива, съдържа повече сенки, повече оттенъци на цветовете сякаш, всичко е по-истинско, не толкова нарисувано... С олимпуса започнах много да снимам с ръчнофокусните обективи, имах няколко стари цайса от които остана само 35 2.4, а също така няколко руски обектива. Отделно си бях купила чисто нов Primoplan 58 1.9 на Mayer Optik Görliz специално за микро 43 - бяха уж възродили марката, бяха пуснали няколко модела ама фалираха в крайна сметка. С него горе-долу се доближавах до тази "обемност" на снимките, за която се опитвам да обясня.
Като цяло всичко е доста психологическо - фф дава много лесно добро качество на снимките и готино боке, което от своя страна не те кара да се замисляш чак толкова много за това каква като качество ще ти е снимката, а можеш да се съсредоточиш повече на композицията, да хванеш по-лесно момента, да експериментираш повече и т.н което от своя страна е вид свобода.... Но аз мечтаех за фф от доста време, проблема ми беше, че преди сони всички други бяха дслр-и големи и тежки, единствено Leica бяха малки фф
